АЛЛАГА̀ТОР м. Истор. В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алагатор Белослав — каза сприхаво боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 241.

— От гр. ἀλλαγή ‘смяна, промяна’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)