АЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който противоречи на логиката; нелогичен. Годината изтече в една алогична смесица на бруталност и перфидни хитрини, на колебания във военното щастие и несигурност в прогнозите. К. Константинов, ППГ, 276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)