АЛОПА̀ТИЯ ж. Мед. Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи.

—От гр. ἄλλοσ ‘друг’+ πάφοσ ‘болка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)