АЛУ̀ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квартерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.
— От лат. alluvium.