А̀ЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква α в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.
2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.
3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А. Гуляшки, Л, 253.
◊ Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени... Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.
Гр. ἄλφα.