ÀЛФА-ЛЪЧЍ. мн. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Ернест Ръдърфорд открива, че излъчванията от радиоактивни вещества имат различен характер и въвежда понятието алфа- и бета-лъчи (1899). Той доказва, че лъчите изпускани от радия представляват хелиеви атомни ядра — алфа лъчи. Д. Цветков, Х I, 112.