ÀЛФА -ЧАСТЍЦИ мн. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици. Радионуклидите с висок атомен номер (по-голям от 82) най-често се трансформират, като изпускат алфа-частици (хелиеви ядра). Причината за това е, че при тези ядра се нарушава балансът между действащите в тях сили. Ил. Михайлова и др., МБС, 99-100.