АЛФАВЍТА мн. няма, ж. Остар. 1. Азбука; алфавит.
2. Четмо и писмо. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. XII, 154.
—От гр. ἄλφα + βῆτα.
