АЛХИМЍК, мн. -ци, м. Лице, което се е занимавало с алхимия. Цели поколения алхимици се мъчиха да открият „философския камък“, за да могат да превръщат всеки метал в злато. Св. Райчева, К, 55. За мнозина спиртът е всемирната панацея, жизненият еликсир, за който алхимиците мечтаеха. ПН, 1933, кн. 10, 146.