АЛЪ̀ШВЕРИШЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар.Търговец. Един ден ма викна при себе си [джамбазинът], .. И ма запита: — Я ми разкажи по-подробно, отгде си родом, .. Не бой се, аз съм човек алъш-веришчия, не ми влиза в работата никакъв комитаджилък. З. Стоянов, ЗБВ III, 147.


Източник: Речник на българския език (онлайн)