АМБИВАЛЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
— Фр. ambivalent.