АМБИЦЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого амбиция. Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех. амбицирам се страд.
АМБИЦЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Обхваща ме амбиция. — Ама той, моят, не си поплюва .. Той, моичкият, фамилията им ще разкатае, ще ги изтрепе, ти не го знаеш какъв е, като се амбицира! Г. Узунов, НР, 10.