АМУНЍЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. — Докараните лица ги въвеждаха в една от конюшните на Втори и Трети ескадрон. Оттам поединично ги водеха в амуничника. Н. Христозов, ПД, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)