АНАКРЕО̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. Анакреонов стих.

— От гр. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)