АНАСО̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението анасон. Анасонови ниви. Анасонови насаждения.

2. Който е получен от семената на анасона. Камен каза на Боряна да донесе шишенцето със сладък анасонов сироп, отброи няколко капки в една лъжица с вода и сам я тикна в устата на болния. К. Лабрев, СП, 140. Анасоново масло. Анасонова есенция.

3. Който е приготвен със семената на анасона, който съдържа анасон. Анасоново хлебче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)