АНАТЕМЍСВАМ, -аш, несв.; анатемѝсам, -аш, св., прех. Остар. Анатемосвам. анатемисвам се, анатемисам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)