АНАТОМЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анатомичен. Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката. Ст. Михайлов, БС, 183. По стените бяха накачени анатомически карти. Ив. Вазов, ЗП, 27.

АНАТОМЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. анатомически; анатомично. Рисунката е анатомически точна. Δ Фигурата е построена анатомически добре.


Източник: Речник на българския език (онлайн)