АНА̀ФОРА ж. 1. Литер. Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев.
2. Църк. Църковен благословèн хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора.
— Гр. ἀναφορά ‘изнасяне, издигане’.