АНГАРЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни. Истор. Прил. от ангария. Изграждането ѝ [на крепостта] станало с ангариен труд от околното българско население. Ст. Михайлов, БС, 146. Те бяха до един платени работници и съдбата на ангарийните въглищари и дървари не ги трогваше особено много. А. Христофоров, А, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)