АНЕКДОТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е във вид на анекдот или е подобен на анекдот, който има забавен, смешен характер на анекдот; анекдотически. Бях намислил да дебна и си запиша някой анекдотичен случай на забравяне, но постепенно с аклиматизирането аз сам забравих за това... Ал. Гетман, ВС, 139. После стана известна следната анекдотична случка, поради която и назовах заглавието на тия нескопосни редове — анекдот. Нека я разкажа. Сл. Васев, СбАСЕП, 136. „Печена тиква“ е един анекдотичен разказ. Б. Ангелов, ЛС, 267.
2. Който се отнася до анекдот; анекдотически. И от един повече нечистоплътен анекдотичен херой, напокон Бай Ганьо се изпречва пред нас във всичкото величие на обществен мазник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149.