АНЕМЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на анемичен. Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа, .. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. И за списание „Читалище“, .., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му. М. Арнаудов, БКД, 222.