АНОМИНА̀ЦИЯ ж. Литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по звучене, но различни по значение; парономазия.

— От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)