АНСА̀МБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ансамбъл. Певческите изяви в операта са солови и ансамблови. Пеене VII кл, 1982, 30. Начинът на застрояването [на сградата] зависи още и от ансамбловото застрояване на целия микрорайон. А. Дамянов, ЖС, 47. Ансамблова игра. Ансамблови номера. Ансамблова музика. Ансамблово музициране.


Източник: Речник на българския език (онлайн)