АНСА̀МБЛОВО нареч. 1. За изпълнение на някакво произведение на изкуството — колективно, заедно като ансамбъл. Честичко, след всеки по-голям успех, той ги водеше в тихите кръчмици, дето поливаха успеха му и след това изпълняваха ансамблово мелодии. ВН, 1960, бр. 2642, 2. Програмата завърши с танца „родригец“, изпълняван ансамблово. РД, 1949, бр. 124, 2.
2. За архитектурни творби, сгради — под формата на ансамбъл (в 4 знач.). Четириетажната сграда ще бъде издигната в местността Разсадника .. Тя ще бъде свързана ансамблово със съществуващата постройка. ВН, 1961, бр. 3067, 2.