АНТИКВА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам. А. Каралийчев, ТР, 127. — Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал! А. Гуляшки, Л, 225.
2. Рядко. Любител събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги. Под влиянието на Димитър Миладинов и Кузман Шапкарев той [М. Цепенков] тръгнал да събира и записва всичко българско народно... Затуй, когато „старинарят“, антикварят Марко Цепенков напускал своя дюкян и тръгвал между народа, прилепчани от чаршията му пожелавали от сърце „добър път!“. Хр. Бръзицов, ВПГ, 87.
— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858.