АНТИЛОГАРЍТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Числото, което се получава, когато основата на логаритмичната система се повдигне на степен, равна на неговия логаритъм. Антилогаритмите на членовете на една аритметична прогресия, взети при една и съща основа, образуват геометрична прогресия. Алг. X кл, 1965, 108.