АНФИЛА̀ДА ж. 1. Архит. Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орнаментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите. А. Дамянов, ЖС, 15.
2. Остар. Воен. Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления.
— От фр. enfilade ‘низ’.