АПАГОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Основан върху невъзможността на противното; апагогически.

Апагогично доказателство. Метод, използван от формалната логика за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)