АПА̀ПИН, мн. апа̀пи, м. Простонар. Апап. — Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим на ей тоя апапин жена. Н. Хайтов, ДР, 10.

— Друга форма: а х п а̀ п и н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)