АПАРА̀ТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете полушария на земята. Ст. Волев, МС, 77.
2. Радиотелеграфист.
3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дубчек] да отстрани старата гвардия апаратчици и начело дошли нови хора. Г. Данаилов, ДС, 205.
— Рус. аппаратчик.