АПОКРИФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара кнга,.., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше, .., тия странни апо- крифически сказания. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)