АПОЛО̀Г, мн., -зи, м. Литер. Кратък разказ, обикновено в стихове, с нравоучителна идея, построен върху алегоричното изобразяване на животни или на растения; басня. Българската народна приказка се представя от следните няколко вида: приказки за приключения, басни (аполози). Б. Ангелов, ЛС, 68.
— От гр. ἀπόλογος ‘разказ’.