АПÒСТОЛСТВО, мн. няма, ср. Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневливост. То се виждаше, че неговата гневливост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа. Д. Талев, ПК, 146. Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. Δ Апостолството на братята Кирил и Методий.


Източник: Речник на българския език (онлайн)