АПОСТРО̀ФА ж. 1. Литер. Стилистична фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет“ в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров).
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).
— От гр. ἀποστροφή ‘отклонение’.