АПОТЕО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост, .., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство. Ив. Спасов, БС, 26.