АПТЕКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице със специална фармацевтична подготовка, което работи в аптека; фармацевт. Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин. Й. Йовков, ЖС, 60.

2. Притежател на аптека със специална фармацевтична подготовка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)