АРАБАДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. Арабаджийство, коларство. Виждаше как други човеци, които много години са биле като него ратае, си са натъкмиле най-после кола и волове и зафанали са самички вече да си работят арабаджилък. Т. Влайков, Съч. II, 10.

— От тур. arabacılıκ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)