АРА̀БИН, мн., ара̀би м. Мъж от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна или Югозападна Азия, Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. „Елате до един — и вижте обезглавен от наемници гордия стратег, победителя на Малта и Венеция, който разсипа арабите и заплаши българите с робство!“ Н. Райнов, ВДБ, 134. Съпругът ѝ е арабин.
— От гр. Ἂραψ, -αβος.