АРБАНА̀С м. Остар. Арбанасец, арбанасин. Напусто обаче някой би търсил сред налягалите край пътя войници да различи планинец, арбанас или влах. А. Дончев, СВС, 760.

— От гр. ἀρβανός.


Източник: Речник на българския език (онлайн)