АРЕСТА̀НТИН, мн., ареста̀нти, м. Остар., сега простонар. Арестант. Арестантинът Петко Лисичката, .., върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Между Враца и Мездра .., снощи е бил нападнат от вълци един столичен стражар, който един ден по-рано е конвоирал за Враца един арестантин. Бълг., 1902, бр. 452, 2.