АРЕСТУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от арестувам като прил. 1. Който е поставен под арест (в 1 знач.). Арестуваният турист гледаше към небето. Какво очакваше от него? Помощ ли? Ив. Касабов, Г, 198. Предложиха ми да дублирам главния изпълнител в един криминален филм. Задачата ми беше да представя как арестуван престъпник се изтръгва от ръцете на полицията и побягва. Л. Добрич, ЦС, 77.
2. Като същ. арестуван<ия(т)> м., арестувана<та> ж., арестувани<те> мн. Лице, което е поставено под арест (в 1 знач.). След малко група мъже изведоха през официалния вход мъж с белезници на ръцете. Арестуваният мина много близо до тях, но не ги погледна. П. Вежинов, ПЛН, 173-174. Пред входа на казармите се трупаха тълпи от близки и роднини на арестуваните, носеха храна и дрехи. Ем. Станев, ИК III и IV, 521.