АРЕСТУ̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч., 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр. 6, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)