АРЕТЛЍК, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.
2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З. Стоянов, ЗБВ III, 39. — Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго? Т. Влайков, Съч. III, 79.
— От араб. през тур. ahretliκ ‘осиновен син’. — Друга форма: а р а т л ѝ к.