АРЗУХАЛДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Просбописец; прошенописец. Тоя човечец, .., е имал на мен такова благотворно влияние, щото преди три години аз без малко щях да стана или арзухалджия, .. или да стана псалт на българската черква на Фенер и да редактувам присноблаженното „Право“. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 262.