А̀РИЯ ж. 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. Δ Ария на Мими от операта „Бохеми“.
2. Самостоятелно музикално произведение за солово пеене с инструментален съпровод. Концертна ария. Черковна ария.
3. Инструментална музикална пиеса с лиричен характер и напевна мелодия. Виолонистът изпълни ария от Бах.
— Ит. aria.