АРКЕБУЗЍР м. Истор. Войник, въоръжен с аркебуз. Мускетите и аркебузите навлезли много бързо в употреба. Цели полкове пехотинци първо във Франция, а по-късно и в цяла Европа били въоръжавани с тях и дори наречени с тяхното име — мускетари и аркебузири. К, 1975, кн. 5, 34.
— От нем. Arkebusier.