АРТЍКЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. 1. Грам. Граматически елемент (служебна дума или афикс), който служи за изразяване на определеност или неопределеност на имената ; член.

2. Юрид. Член от закон.

— От лат. articulus 'частица, член'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)