АРХАЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо отживяло, неприсъщо на съвременната действителност; отживелица. Кочияшът е облечен във фрак и с цилиндър на главата — архаизъм. Г. Белев, КВА, 293.

2. Езикозн. Старинна дума, граматическа форма или старинен обрат на речта в съвременен език.

— От фр. archaisme през рус. архаизм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)