АСЕДЖЍЯ, -ята, мн. -ѝи, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.

— От тур. askı ‘палач, джелатин’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)