АСИНДЕТО̀Н м. Литер. Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща.

— От гр. ἀσύνδετον ‘безсъюзие’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)